автор: fransi3333

През живота си съм прочела много романи,в които винаги любовта побеждава и всичко завършва щастливо.Всеки накрая е щастлив,обичан и прочие.Разбира се,за мен тези истории бяха напълно измислени и не ги харесвах.От Мистър Дарси до Хийтклиф всичко това ми изглеждаше скучно и преувеличено докато не намерих своят Хийтклиф.Всичко в тези романи ми изглеждаше напълно нереално и невъзможно в днешно време,защото досега не бях срещала такава изпепеляваща любов,като например тази от „Тетрадката”.
Но когато се запознах с моят Хийтклиф разбрах, че все още съществува такава любов. Незабравима, истинска.Моят Хийтклиф не беше същият,както си го представях.Не беше силен,не беше чак толкова красив и мъжествен,но беше себе си и беше истински.С всичките си недостатъци и лоши качества.Но въпреки всичко го заобичах от първия момент,в който го срещнах.Доста често ми се налагаше да се сблъсквам с лошата му страна,и много хора ме съветваха да се откажа от него,защото той няма да се промени заради едно момиче и най-много ще страдам аз,но аз и досега не съм се отказала от него,макар да не съм с него и никога няма да се откажа.Разбира се,имахме и прекрасни моменти,които никога няма да забравя и ще помня до края на дните си,доста си приличаха с тези от романите,чувствах се като в приказка с него,щастлива приказка.Разбира се,всяка приказка си има край,но дали този край е щастлив или тъжен?За моята приказка не мога да Ви кажа,защото силно вярвам,че това не е края и аз и моят Хийтклиф ще бъдем заедно един ден.Защото той е повече мен,отколкото аз съм.Разбираше ме по начин,по който никой друг не успяваше и за момент дори не спираше да вярва в мен.Но нещата се промениха.Разбира се,аз съм упорит човек и няма да се откажа от него,защото вярвам в него и вярвам,че той има сърце и също изпитва емоции,просто не е добър в това да ги показва.Точно заради това аз няма да се откажа от него и ще му помагам и ще се учим взаимно на нови неща,защото заедно с него се допълвахме.Чувствах се цяла,когато бях с него и се чувствах истински щастлива,а сега се чувствам само добре,има разлика,нали?Затова ще се боря за него,защото трябва да се бориш за нещата,които обичаш.А аз го обичам повече от колкото обичам себе си.Затова никога не се отказвайте,колкото и да е трудно,защото винаги има и по-трудно от това.Ценете и обичайте хората да вас преди да ги загубите.На всяка жена пожелавам да срещне своят Мистър Дарси,своят Хийтклиф,своят Ноа или по-просто казано своята сродна душа.Обичайте се така,както другите мислят,че е невъзможно.

Франсис Кръстева,14 години,Плевен