автор: LeoBedrosian

в кървавите мезонети
на безмислието ни
кършим ръце
и късаме възлите
на безизходицата

там долу, в шахтата
на безименната ярост
сред последните
телесни остатъци
от минали слави,
величия и успехи
тлее топлата пепел на
безнадеждието

Откъртените налепи
лятна сласт
политат в неуспялото небе
от умрели прици
и изстинали желания

ние изопваме
ампутирани крайници
в ловното полето
на вечния сокол,
където няма
искам,
съм
и ще бъда

където вмирисани
риби с обърнати
кореми жълтеят
сред редки водорасли
и остатъци от строшени
рачешки щипки
в реката Стикс

злостно събираме
остатъците вяра
и сглобяваме минала
радост от неосъществени
желания с надежда за
по-добро, което
няма да се сбъдне