автор: yserd

Онзи ден чета - присъединяването ни в Е-сЪ
било много прибързано, по думи на някакъв макарон.
Причината да поддържа тази теза
се забива като пирон:
Не сме се излекували от корупцията!
Прав е! Не сме, а и никога няма да сме!
При нас корупцията е част от ежедневието.
Тя е във всички нива на бюрокрацията,
във всяко стискане на ръце,
във всеки един слой на управлението,
във всяко "услужливо" аташе.
Нищо човешко не ни е чуждо.
Всеки злоупотребява срещу облага.
То, ние малко прекаляваме и кога не е нужно,
затова ако ни снимат, по дрехите избива влага.

Не знам дали някога ще се оправим...
Гадостите придобиват големи размери.
И докато си мислим за някой лев какво да направим,
ни цакат с банки, заплати, водомери и електромери.
Цакат ни и с въздух, да му се не види!
Защо трябва да сменяме памперса на Старата госпожа?
Макароненият говори и скришом се хили,
а за нас лъжа след лъжа.
Или по-скоро затаена истина.
Друго е.
И кой го позволи? Ние!
Хубаво ли е?
Хубаво, та чак се не мие.

А на някой с голф тройка вода да му се пие?
Аз лично се къпя по два пъти на ден.
И какво?
Заради това трябва да се чувствам богат?
В 21 век! Ало-о...
Тези, които са като мен,
ще нарека електорат.

Нека по-слабият е брат,
а имащият да се лиши малко от рахат!
Силни са имащите.
Кържат се ръце, прибират се суми,
никой се не куми. Раздават се празни думи.
Несъвместимо е истини с локуми.

Каква беше, каква стана.
татковината е обрана!
И докато един страда,
че друг се увълчи,
държавен глава на вожд се опълчи.
Говорят се едни приказки в подкрепа на народа.
Ама, то, кой не ги е говорил?
Всеки се изказва, че е друга порода,
накрая си става за резил.
А, уж, всички се кланяме на Васил.
На кой Васил?
Онзи дето е вечен, като Ахил,
чието име гордо пришихме на пряпореца,
или на друг един, дето сам се обесил
през кръста надолу, хитрецът.
Абе, остави!
Всеки сам да си реши...
Денем на единия, вечер на другия...

И какви времена, леле.
Думата "корона" е язва.
Освен Меги, хеле,
плюем и ние в пазва.

Какво друго?
Да видим нещо за разпускане у новините.

Чичо Сам нарежда Брат Пит.
Завижда му за прическата,
тъй като него го подстригал някой гид,
в търсене на Сахара в главата му по нощеска.

И...
О, не! Припадам.
Това е! Край.
Долавям заглавие на клюка и вече страдам:
"Пловдивска бръмчалка се сгоди в Дубай."

...

Пълен батак.
разклати ме като крак
на Лейди Б или Шак,
та, чак ме отпусна като Тупак.
Това е знак!


Нивото е трагично.
Безумието епично.
Абе, сериозно,
кой ги пише тези неща?
Да не би да им наливат венозно
течност от някакви листа,
дето убиват мозъчни клетки?

Занимават ни с изцепки,
облечени в пари.
Или може би тези си плащат
да пишат за тях,
за да станат известни.
Основите на публицистиката се разклащат,
от разни жаби местни.

Пълна пародия.
Червеният на рамото ми
казва: "Прочети я!"
Клюката. И чета,
че бръмчалката се сгодила
за бащата на детето си.
УААААААААУУУ!
Ще повърна!
Такова заглавие,
а какво съдържание!
Скукааааа!
Нямам друго какво да кажа.
Лириката ми е люта!

Отивам да си скътам левче. За спомен...
Че нали ще влизаме в чакалнята,
после през пералнята
и накрая ще ни правят помен.

Бог да благослови България!
А господинът с макароните да ни посети,
ще го изпратим с диария.
Амин!