автор: tot_amon

Пра-Отче наш, Ти, който Си Небето!
Пра-Отче наш, Ти, който си пръстта!
Ти, който жив Си още във сърцето
на воина, спящ дълбоко във кръвта

на всяко Твое чедо и в душата,
закърмена със вятър и със степ,
пра-Отче Тангра, Татко на земята ни,
гласът ми днес молитвен е към Теб!

В немилост днес е тази, за която
проля кръвта си нейния баща –
отломък от върха на небесата,
достоен син на Твоя син Кубрат.

В беда е тази, заради която
владетелят й страшен вдигал тост
със вражи череп, обкован със злато
на тъмен и неканен в нея гост.

Среброто днес дъха й задушава.
Пред запада открило път широк,
без милост трие памет, чест и слава,
добити в бран за Род, Родина, Бог.

Прости, че бяха слаби мойте думи.
С перото днес не стигнах аз далеч.
Но Можеш ли, върни сина Си блуден
на таз земя един ден като меч!