автор: Albatros

... когато сутрин почна със мерло,
довърша ли се с биричките вечер,
заспивам – Бонапарт след Ватерло,
безпаметен, неистински, далечен! –
по цяла нощ играем в моя сън
със тебе на стражари и апаши,
и сутрин се събуждам – таласъм,
от който Варна почна да се плаши,
не пише и във вестника за теб,
къде си, и ще дойдеш ли? – не зная,
взех да изглеждам толкова нелеп! –
със римите ми, литнали в Безкрая,
дори на Фейсбук писна му от мен,
спря да чете безсънните ми строфи –
без теб приличам на олигофрен,
попаднал сред китайски философи
изпих си и патрончето "Smirnoff",
оставих ти последната си глътка.

Пиянството, наречено Любов! –
да ни спаси със теб в една прегръдка.

25 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 9, 30 ч.