Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 359
ХуЛитери: 4
Всичко: 363

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: ivliter
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДвадесет и третия на февруари
раздел: Други ...
автор: vamp

23-тия ден на февруари.
Месецът винаги е бил специален за мен.
Преди години защото с няколко приятели водолеи празнувахме заедно рождени дни и си беше приключение. Двама от тях вече ги няма. Отидоха си без време, не без да оставят следа...
Но сега е специален с един запечатан завинаги телефонен разговор.
Рано сутринта преди точно три години днес пътьом към работно място побързах да звънна на една майчица. Исках да съм първия обадил се с честитка за рожден ден.
- Кажи, Гоше. - отпаднал глас.
Толкова бях свикнал с тези думи, че първоначално не обърнах внимание. Но докато вървяха пожелания и извинения, че едва уикенда можем да отидем чух неуспешно задържаните хлипове и усетих усилията да са прикрити.
Беше четвъртък.
Рано зарязах работа и надвечер бях при нея с подарък, но намерих една тежко болна жена. Търпяла за да не ни тревожи. И примирила се със съдбата.
Тогава в първия момент не схванах, че съм попаднал в ада. На безпомощността.
35 дена.
Толкова продължи.
Отиде си. с тридесет и пет къса от сърцето ми.
И обърна изцяло житието, с което се бях загърнал.
Пролет две възрастни дами да отидат във Ведрово.
Зиме на топло в Малко Търново.
И някъде около това семейството и едно момче.
Първо опустя жилището в Търново.
Минаха месеци преди да се престраша отново да отида. Един летен ден се метнах на колелото и като на шега извъртях почти 100км. А там всичко си беше непипнато както го оставихме. Сякаш сега ще влезе от съседната стая с думите :
- Как си,Гоше.
Плаках с глас за първи път от доста време.
После се опразни и къщата във Ведрово. Колкото и да се напъвахме с бабичката двора да върне вида си от преди природата ни надвиваше. А и баба Станка беше на възраст, в която не можеш да оставиш сама там.
Останаха спомените от последното селско лято на синковеца. Когато всяка събота рано сутрин поемах с колелото и към девет сутринта бях там. За да си нагледам бабичките, овошките, да полея посевите и после със сина да миткаме наоколо. До понеделник рано по тъмно, когато яхвах вярното конче и до осем бях на работа.
Така се радвам, и съм благодарен за всеки миг с любимите люде.
И че ги споделих с детето си.
Сега съм далеч. След като и моят дом в Бургас се изпразни.
И тази майчица дори със смъртта си ми помогна.
С едни пари в нейната сметка и пълномощното от нея.
Еднопосочен билет взет спонтанно.
И пренареждане...
Рестарт.
Още през вече далечната 2004та опитвах да потърся шанс на Албиона и бях получил дата за интервю в британското посолство. Но нейсе.
Писано било 14 години по-късно да стане като жест на отчаяние.
Превърнал се в Надежда, като името ѝ.
Разхождам се днес от рано из Лондон. Когато още всичко спи, дори клошарите. Имам добра работа. Развитие има за всеки потърсил го.
Но съм повече от всякога сам.
И си мечтая за мотиката на село.
Две бабички щъкащи по бабешки из двора.
Едно сънено момче да се покаже от къщата и да подхванем колелетата за да се цамбуркаме в Лудата Камчия...
Вместо това снощи сънувах същия разговор от преди три години.
Всъщност само привидно същия...
Вместо пожелания аз питам притеснен :
- Къде си ?!
Хлиповете познати и...
- Дадоха ми сто... - тъжен глас.
Когато станах в тъмното схванах за какво иде реч.
Парцел в 100тния квартал, където е последния ѝ дом.
Днес майчицата щеше да стане на 75.
Утре брат ѝ на 70.
Да почиват в мир.
Амин.
Денят зя прошка иде ...


Публикувано от Administrator на 23.02.2020 @ 22:01:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   vamp

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.03.2024 год. / 23:34:37 часа

добави твой текст
"Двадесет и третия на февруари" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.