автор: Milanov

Любов се връща разпиляна –
далечен спомен в ледове.
В оскъдна си дошла премяна
и с поглед пламнал ме зовеш.

Не страдам от тъга и скука,
за кратко ще остана сам.
Луна по покрива куцука -
оттам ругае ме без срам!

Но чужда ми е всяка стъпка
под този нощен листопад.
Горя пред друга с чувства; тръпка -
и няма връщане назад!