автор: Albatros

... и, ако пътят е добър, което ще рече – далечен,
в дълбокия небесен кър ще си мълча със тати вечер,
щом месецът се възкачи – и се търкулне из Всемира,
и баба пак ще ме сгълчи, че Шаро скъсал е синджира,
огънал своя крив бастун – другар от дните му последни,

и дядо със лула тютюн на пруста кротко ще приседне,
живях ли? – ако да, защо? – и Пътят накъде ме води? –
ще свирна с крушово листо под стихналите небосводи,
отупал от прахта кравай, пред миналото коленича...
Животът, всъщност, няма край, когато Господ ни обича.

22 февруарий 2020 г.
Задушница Месопустна
гр. Варна, 9, 00 ч.