автор: Symbol

Тя живееше във входа на третия етаж в северните апартаменти, където слънцето огряваше само лятото в късните часове, а зимата се отразяваше само от стъклата на отсрещните апартаменти.
Беше недружелюбна, не общуваше с никой, не поздравяваше никой и не отвръщаше на поздрави. Винаги търсеше някаква причина да се скара с някой и винаги правеше зТя живееше във входа на третия етаж в северните апартаменти, където слънцето огряваше само лятото в късните часове, а зимата се отразяваше само от стъклата на отсрещните апартаменти. абележки на съседите си за нещо, което изобщо не ѝ влизаше в работата, но по някакъв начин намираше причина, която да изтъкне, че това нещо ѝ пречи. Зимата, когато температурите навън падаха под нулата, тя излизаше, отваряше вратата на стълбището и после бързо се шмугваше навътре. И ако някой се осмелеше да звънне на вратата ѝ и да я помоли да не отваря вратата на стълбището, тя веднага се обаждаше в полицията и съобщаваше, че някой се опитва да я ограби и изнасили. Беше зла по душа. Гледаше винаги изпод вежди и никой никога не я беше виждал да се усмихва. Имаше някакви роднини, за които не искаше и да чуе и когато понякога случайно се заприказваше с някой, не пропускаше да отбележи, че няма никакви роднини и е ,,сам-самичка на този свят”. Нямаше и домашен любимец. Мразеше кучетата и когато разбереше , че някой има котка в дома си, звънеше на вратата и заплашваше, че ще се обади в полицията да каже , че ,,целия вход смърди” от тяхната котка. Хората я знаеха и почти не ѝ обръщаха внимание, отнасяха се със снизхождение към грубостта ѝ. Не плащаше никакви такси, свързани с общата собственост. Един-два пъти домоуправителят се беше осмелил да ѝ напомни, че има такси за плащане, но на момента биваше обсипан с хиляди ругатни и заплахи. Никой не знаеше какво работи и къде ходеше по цял ден. Знаеше се, че на времето е била инженер, а сега работеща пенсионерка. Прибираше се вечер късно и не светваше лампите. Прозорците на жилището ѝ се миеха само от външната страна от дъждовете и то само ако духаше и вятър... Завеси нямаше. Отвън навътре денем не се виждаше нищо, а когато се случеше вечер да светне за кратко лампата и тя се мотаеше някъде там, виждаха се само бегли очертания на силуета ѝ. Някои хора от входа я съжаляваха, други я критикуваха, но тя не се интересуваше от тях, защото си имаше свой собствен свят, в който от дълги години водеше своето съществувание.
В един неделен ден , чистейки стълбището, чистачката дочу някакво стенание, остави метлата бързо и се затича по стълбите нагоре, звънна на съседката, за която знаеше, че е по цял ден вкъщи и съобщи какво се случва. Тя сгърчи дълбоко рамене и каза, че нищо не може да направи и посъветва да звънне на домоуправителя, след което затвори бавно вратата. Домуправителят също сгърна рамене, но после помисли малко и каза, че ще се обади на телефон 112. След около четиридесет минути пристигна една линейка и когато позвъняха на вратата, отвътре се дочуваше само стенание. Звъняха дълго и питаха дали може да отвори вратата, за да помогнат, но отговорът беше само стенания. Тогава дойде и домоуправителят и се наложи да разбият вратата, за да ѝ помогнат. Но щом вратата поддаде тя започна неистово да крещи.
- Хораа, искат да ме оберат! Искат да ме убият! Моля, помогнете! Помогнетеее! - крещеше тя задъхано.
Под тежестта на силните напъни бравата поддаде, изкриви се и вратата се отвори.
Отвътре се разнесе силна смрад. Тя лежеше в собствените си мръсотии съвсем безпомощно и дишаше тежко. Устата ѝ се беше изкривила на една страна, а по краищата имаше пяна. Странно беше, че говореше така ясно и разбираемо, предвид състоянието, в което се намираше.
-От кога сте така? - попита лекарката с леко укоряващ тон.
-Тебе какво те интересува? Махайте се всички веднага от дома ми, защото ей сега ще се обадя в полицията! - крещеше болната задъхано.
-Не сме я виждали от миналата седмица да минава - обади се една съседка от външната врата, която дочула шума беше излязла да види какво се случва - Един Бог я знае откога лежи там! - допълни тя.
-Има ли някой да я почисти малко, за да я вземем с линейката? Тя е за болница, получила е удар! - попита лекарката. Двете съседки, които подаваха любопитно глави от външната врата, след като дочуха въпроса на лекарката се поодръпнаха навън.
-Карайте я така! Никой няма да се занимава тука с нея! Да я почистят санитарите в болницата! Има някъде сестра, но никой не знае къде и дали въобще е жива - обади се една възпълничка жена. Но и на социалните може да се обадите - допълни тя.
След около час пристигнаха две служителки от социални служби и след като видяха състоянието на болната , заявиха, че това не е тяхна работа и че близките ѝса длъжни да я въведат в нормален вид, за да си свършели и те работата.
Болната през цялото време стенеше леко, но докато двете служителки от социални служби, лекарката , шофьорът на линейката и домоуправителят умуваха кой , как и с какво би могъл да свърши мръсната работа, тя се беше умълчала. Очите ѝ бяха затворени и дишаше тежко. На вратата се бяха струпали доста любопитни съседи и с огромно любопитство чакаха да разберат какво ще се случи. Всички притискаха ноздри с едната си ръка, поради трудно поносимата смрад, но употито стояха и чакаха да разберат какъв ще бъде краят.
-Да дойде да я измие чистачката и домоуправителя да ѝ плати - провикна се някой отзад.
-Върви, ма, върви, ма, ще изкараш някой лев! - подканиха я няколко жени.
-Ако ми дадете петдеесет лева, ще я измия. - отвърна фъфлещо бедната жена.
-Хайде, идвай! Ние ще излезем! Хайде всички да поизчакаме навън! - подкани я домоуправителят.
Всички мъже излязоха навън и затвориха външната врата.
Чистачката влезе бавно в банята, както си беше с гумените ръкавици, взе един леген, напълни го с вода и го сложи до болната. Наведе се над нея, повдигна едната ѝ ръка, за да я съблече и изкрещя силно:
-Майчице, та тя предала Богу дух!...

Symbol