автор: holi_day

Целувките въздушни от мен
някъде се срещнаха с целувките,
изпратени от теб за мен -
нежни и пърхащи,
но далечни,
трепетни
и
сластни
се докоснаха
и вкопчиха се устните,
развълнувани от допира,
очаровани от усетеното желание,
залепнаха магически неразделими
и заличиха сивата мъгла на делника...

всичко беше вече в пъстри пламъци,
а диханието на пресекулки, но живително...

измина вечност, докато се разделят,
тогава устните вече се усмихваха, очите - и те.