имам си една мечта – да събудя слънцето
а вселенската тъга да гори във пъкъла
сричам думи с тебешир – драснати в небето
ала някой е изтрил смисъла навреме
има път но не е мой
скачам във канавката
нямам връзки за герой
Бог е оправдание
търся буквите лъчисти на Сахара в пясъка
пясъкът – сърдечно мой
бяга от ръката ми
седмицата е накрая
дните са кошмари
коленете с риванол мажа
продължавам
разумът е в супер дзен – всичко му е точно
а сърцето стене в плен – липса на възможности
пак посягам към аптечката
раните гноясват
извисената ми болка
поливам с риванол