автор: poligraf

Още днес висиш - в рамки, не в бесило.
Над креслата топли е ликът ти скромен.
Там над властите управни, ти, личиш.
И днес все тъй си, ти, без гроб, бездомен.

Още днес смирен народът ти се лута
и съвест гузна в страниците листи.
Заветите ти, Дяконе - свещени,
във черна пръст при тебе стенат клети.

България една и днес я има.
Дали е тази, за която ти мечта?
Днес истината свята е заклана,
хранят със плътта и́ лъжесвобода.

И кой ли тебе днеска заслужава?
За тебе кой в сърцето го прободе?
Въпросителните ти озадачават!
И днес тъй актуални са, Народе!