автор: Albatros

... на гара Мездра в седем вечерта,
додето машинистът си почива,
ще бъдеш най-красивата в света,
развяла златокосата си грива,
ще те почерпя чаша плодов сок,
а аз край теб ще дръпна халба бира,
и може би ще вейне Господ Бог
прекрасната ти рокля от тревира,
и: – Качвай се! – ченгето ще крещи,

светът ще се разбяга по перона,
и ще останем – само аз и ти,
и ще вали от лампата неонът,
безкрай километражи навъртял
през всички наши срещи и раздели,
заравям пръсти в топлия ти шал –
да те сънувам в нощите си бели,
и питам се в припадащия мрак
и ти ли от живота ми изчезна?...

Животът е един изпуснат влак,
без теб и мен поел от гара Мездра.

15 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 8, 00 ч.