автор: Perpetuum

Че Гевара и Христо Ботев

Отдавна вече Че се превърна в някаква модна икона, изтропосвана повсеместно по значки, шапки и фланелки. Парадоксалното е, че същият се е борил против капитализма, а пък накрая образът му стана един от символите на комерсиалното пазарно общество.
Честно казано, аз предпочитам и се прекланям пред Фидел. Не си падам по холивудските звезди, от рода на великия революционер Че, иначе признат официално за международен терорист. Много любопитен е фактът, че всички едва ли не боготворят революционера, но никой вече не хвали Революцията. Бих добавил, че ако Гевара беше още жив, то вероятно щеше да се самоубие след краха на идеите си (ако изобщо е имал такива). Вероятно още една прилика с Ботев?

За мен обаче Че Гевара има и друго общо нещо с Хр. Ботев. И двамата са луди глави, сляпо следвайки революционния си порив. И двамата хукват да се бият за свободата- единият из Латинска Америка, другият из поробена България. Напълно безразсъдно, необмислено и неподготвено. И двамата срещат безразличието на съответното местно население. Бедните селяни в двете страни и хабер си нямат от съпротивително движение, като дори и не желаят да чуят за някакъв си бунт. Предпочитат да си живуркат, защото покорна главица сабя (или ятаган) не сече! Но разликата между двамата е, че докато Че загива от вражески куршуми, то за Ботев историята е твърде спорна. Патриотично настроените твърдят, че е убит от турците. Друга версия обаче твърди, че са го застреляли своите. Има и такава- самият той се е самоубил, прекършен и обезверен от неуспеха си, видял че с неговото идване в Българско не ще дойде Свободата. Разбрал на що е неспособна покорната рая... Априлското въстание наистина е имало огромно значение в освободителното движение. За разлика от априлци делото на Ботев е на един самозапалил се в протеста си бунтовник. Трябва да си бил доста наивен и дори глупав, бих казал, с буйна кръв и полузамаян от виното в механата, за да си помислиш че с четата си ще постигнеш нещо раазлично от онова което им се е случило край Околчица. Ботев единствено е подел и предал на следващите факела на борбата, което разбира се не е никак маловажно! Но колкото и да уважаваме саможертвата, все пак искрата на стореното не е друго освен припламнал кьорфишек. Иначе самият Ботев трябва да е ненавиждал тази турска дума... Да са живи и здрави руските братушки, щото без тяхната помощ и загинали нямаше как да стане срещу Отоманската империя.

За съжаление такава е неудобната Истина! Но Ботев се е превърнал в Символ, което е достатъчно за да остане в най-трагичната ни и същевременно светла история. А сред децата е имало една напълно наивна, но разбираема за техните сърца история- че Ботев е бил още жив, заловен и затворен в диарбекирските затвори... Обичта и възхищението към подвига на героя са безгранични.