автор: Albatros

... започна се началото на края.
И гаргите ме грачат в смесен хор.
Спрях даже футбол вече да играя
с момчетата в училищния двор.
Да хълтам в минералните басейни,
да плувам като рибка кроул и бруст.
И – вместо римите ми ненадейни,
девойките четат Рембо и Пруст.
Отминаха керваните със злато
без мене – по трънливия ми път.

Живях – щастлив, макар и не богато.
И дишах всеки миг със пълна гръд.
Дори не знам защо изобщо пиша? –
събирам скърби, суети – и прах.
Седя си във писателската ниша,
по-сам от Хилендарския монах.
Светът за мен не си помръдна пръста.
Изчезна ли в световния боклук,
във книжиците мои ще възкръсна,
когато утре няма да съм тук.

13 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 10, 50 ч.