автор: Albatros

Дали на мамината пазва,
или в дълбокия Всемир,
Бог винаги ни забелязва
и иска да живеем в мир,
за всекиго полага грижи
във радости и в теглила,
и старата Земя се движи
по светлите му правила,
хляб и за хора, и за птички
е скътал в звездния долап,
когато хлябът е за всички,
то значи е Божествен хляб,
раздал комуто трябва обич,
комуто трябва, срам и гняв,
Бог всяка събота следобед
от нас отдъхва! – и е прав,
и аз – по пътя си отвъден,
ще се помоля призори –
когато Господ спи, да бъдем
поне за миг един добри.

15 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 18, 25 ч.