автор: Azer

Дърветата вървят назад,
а аз напред, оттласквайки се
в опита си да доплувам до теб.
Някой подрежда картини отвън –
скали, трева, светне, после вали.
Нещо шуми в корема на този автобус,
с който пренасям сак с мечти –
за устните ти, за очите ти,
за прегръдката ти...
Като три орисници ме люлеят с три чифта ръце.
Заспивам и сънувам как ме чакаш, прибираш ме.
И после всичко е само прозорци и врати.
Отворил си ги за мен, пуснал си ме при теб.