Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: boqdjiqsofiq
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13953

Онлайн са:
Анонимни: 411
ХуЛитери: 7
Всичко: 418

Онлайн сега:
:: rady
:: Markoni55
:: mitkoeapostolov
:: mariq-desislava
:: LeoBedrosian
:: Albatros
:: marathon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаУрок по пускане на хвърчила
раздел: Избрано поезия
автор: yotovava

Едва ли вече мога да си спомня
как в пролетната привечер в града
един напълно непознат бездомник
научи ме да пускам хвърчила.

С усмивка по-широка от полето,
навил за връв разбридано зебло,
той с груби пръсти връзваше полека
две летвички връз смачкано платно.

Съдрал докрая вехтата си риза
с небесен цвят – отдавна избелял,
опашчицата от листа наниза
и вятърът след нея полудя.

Нагоре, все нагоре, там където
аз вярвам, че се сбъдват чудеса,
хвърчилото се вдигаше далеко
и чезнеше във заника пред нас.

Как странникът си тръгна – не усетих,
и как напусна без следа града.
Аз летвичките, скършени, намерих,
увиснали на старата греда.

Започнах да сънувам оттогава,
че всяка нощ поникват ми крила
и аз летя към залезната лава,
но все се сепвам в лепкавия мрак...

И днес ако денят ми се е сгърбил,
светът – от нерви – свит е на кълбо,
копнея онзи скитник да се върне –
сина ми да научи на любов.


Публикувано от anonimapokrifoff на 14.02.2020 @ 09:30:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.01.2022 год. / 17:55:24 часа

добави твой текст
"Урок по пускане на хвърчила" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Урок по пускане на хвърчила
от LATINKA-ZLATNA на 16.02.2020 @ 23:59:17
(Профил | Изпрати бележка)
!:)