автор: iony_ada

Февруари започва със "ф"
като физическа болка от любов неизречена,
като фрази фалшиви, зад които се крием,
като филмов финал неизбежен.

Странен месец любовен, незапочващ със "ви" като "Валънтайн"
или с простичко "в" като "всичко",
неизгарящ ме с "в" като "влюбен си",
недокосващ те с "в" като "вярвам ти".

Февруари е шепа дихания,
непрерязващи с "в" като "вдишване",
неизпълнен със "в" като "вино",
но до капка пролят като "кръв".

Февруари е кратък, най-краткият.
Затова и стихът ми най-кратък е
като миг, като дъх, като зов
незавършващ със "в" като "любов".