автор: Albatros

... под изгреви изкукуригали – или под залезни плата,
щастлив съм като всеки циганин, откраднал нещо от света,
тъй незначително, тъй дребничко – дори не чини пукнат лев,
че Господ и на мен – безхлебника, ще ми прости с огромен кеф! –
отмъкнах метър-два от залеза – да си го метна вместо шал,
додето клъцва ми бакалинът мезе – 100 грама кашкавал,
и гладни псета – две, ме близнаха
със обич в градската мъгла,

свих в шепа въгленче от изгрева – да пална тази нощ лула,
додето мравките ме щипеха в мравунячето на света,
скрих зайче слънчево от припека под шепа есенни листа,
и катеричките ми припкаха кан-кан в световния бонзай
събрах си пазва-две от шипката – да си сваря на зима чай,
луната, що над мен намига ми, я пъхнах с другите неща.
Щастлив си тръгвам! – като циганин,
откраднал миг от Вечността.

11 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 19, 50 ч.