автор: poligraf

Времето - художник ненадминат,
живописец е във снежен фрак,
днес срещам те във бяла зима,
валят искри от образа ти благ.

Усмихната си, луннобяла,
прихлупена от неподправен мрак,
навярно онзи блян познала -
мелодията в Менделсонов такт.

Тогава бях за теб Ромео,
Жулиета беше ти за мен,
красив магнит за всички феи,
бях Ален Делон във син сатен.

В зе́ниците споменът събужда
момчето с изумрудени очи,
с косите смугли в къдри едри,
мечтателят, за теб броил звезди.

Припомня булевардът мълчалив,
стъпките изпил на прежни дни,
флирта син на ириси красиви -
отпечатъци от Аз и Ти.

Подканящ сякаш да се видим,
парва старото уиски с лед,
оживяват паркът и Верея,
Аз и Ти със точици безчет.