Наричаме ги Паралелни Светове. Или Недостижими, Несъвместими, Непознаваеми и Неразгадаеми. Наистина са непонятни!
Но не се самозаблуждавайте- в тях не попадаме дори след Смъртта си! Те са другаде! The Truth is Out Тhere! (Истината е някъде там) Където няма начин да стигнем по никакъв начин. Не можем да установим комуникативна връзка с тях. Те са в различни измерения. Съприкосновението с тях и с техните жители е осъществимо може би в Съня, може би мисловно, може би телепатично. Да се достнигнат тези Вселени може би станало единствено с някакво мистериозно телепортиране. Кой знае?
Тяхното съществуване не може да се докаже. Няма как, защото са вън от всички наши възприятия. Вън от Времето, вън от Пространството.
Но същевременно е невъзможно и да бъдат отхвърлени или отречени. Пак по същата логика- няма и не могат да се открият никакви аргументи против тяхното съществуване.
Така сме изправени пред неразрешимата дилема за тези Светове. Безразлично е дали ги приемаме или не. Дали ги има или не? Все едно, никога не ще узнаем. Забравете- безнадежден случай. Не ни е било писано...
Обаче се питам нещо: Ако такива Вселени наистина съществуват, и ако някой от тамошните им обитатели в същия този момент пише напълно същото като мен, като гадае за нашето Битие или Небитие, какво и как да му го кажем? В състояние ли сме докажем, че ние сме съвсем истински и реални?... А такива ли сме всъщност? Не сме ли измислица? Защото не само Животът, а Светът е един Сън.
Истинската Действителност е "Stranger than fiction" (по-странна и от измисленото)