автор: CheGuevara

Живял някога един самовлюбен пуяк. Егото му било толкова голямо, че едва пристъпял по земята. Не понасял някой да е по-красив, по-обичан и по-почитан от него. Но най го дразнело слънцето. Седи си горе високо и свети ли, свети…И всички му се покланят!
Един ден, ядосан, пуякът напълнил кофа с кал и с крилата си започнал да хвърля кал нагоре, към слънцето. Хвърлял, хвърлял, а калта все по него се стичала…
Само високо горе слънцето гледало, чудело се на глупостта на пуяка и се заливало от смях!...

Ружа Велчева