Денят е твърде дълъг за да спре
по щрихите на черно-бяла скица.
Стопили са се много снегове.
Отминали са дъждове и птици.
И вятърът-художник е чертал
утопии за хора и сезони,
а всяка непокълнала мечта
е истина останала без корен.
И може би ще скрие любовта
във шепата на чезнещия спомен,
с поне една надежда помъдрял
и все така безсмислено чаровен.
Да го спасим - такъв - отвън е зима,
когато и където и да си
поискаш ли и мене да ме има
по устните си пак ме потърси.