автор: yotovava

Нахраних гълъба с душата си.
Укрепна той и си отиде.
Сега превзема необятите
без страхове от висините.

Достатъчно ми е да зная,
че щом крилете си разтвори,
летежа му ще озаряват
усмивките на много хора.

Изронена – на сухи залчета,
навярно се прераждам в облак.
И не мислете, че съм плакала –
дъждът по покрива е тропал.

Поле, изприщено от макове,
отглеждам всяка нощ в ума си.
Приют съм за зрънца. Понякога.
Добър е Бог. И много мъдър.