... когато дъжд по покривите трака със хиляди невидими чукчета,
невям ми пише в бездните на мрака приятел от изгубена планета? –
изпраща ми заглъхващи сигнали, душица свил във кратки есемеси,
направо джиесема ми подпали! – здравей, Валери, как си, и къде си,
и стихчета по морза ми изпраща, за тях навярно дълго си е патил? –
и аз ги слагам в тъпата си флашка, във папка „Блага дума от приятел“,
и двамата живеем тъй самотни, че няма смисъл да ви го разказвам,
сред 7 милиарда съм сиротник, дъждът боли! – дъждът е сол на язва,
да се прегърнем в бездните на мрака, доде е жива нашата планета? –
когато дъжд по покривите трака със хиляди невидими чукчета.
3 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 18, 35 ч.