Понякога в бистрото „Лотос“ край масичка с единствен стол,
вглъбен в дълбоката си кротост – и поглед в чашата забол,
мълчи над малък „Johnnie Walker“ и трака с кубчето си лед,
вторачен – сякаш през бинокъл – какво ни чака занапред,
навярно дълги дни е зъзнал самин – по айсберги от студ? –
прогнозата чете набързо във вчерашния вестник „Труд“,
със пръстена луличка пуши – и къдри облачета дим,
и тъй живеем – двама души, в бистрото цял ден си мълчим,
аз – изпроводил своя залез, той – никому ненужен мъж,
на келнерчето с показалец посочи: – Рестото задръж! –
на булеварда – тъй посърнал, се метна в сетното такси.
Бог тази нощ в бистрото свърна, дошъл – от студ да ни спаси.
5 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 7, 30 ч.