Гълъбче ми гука на корниза, сигурно е знак за пролетта? –
да надяна бялата си риза – и да се подстрижа на черта,
да си купя светли еспадрили, чисто нови плувки от ликра,
щъркелите – бели ескадрили, да посрещна с тихичко: – Ура!
С рехавото гребенче от тати да си среша древната брада,
и девойка Господ да ми прати, че да мина с нея през града,
да я черпя с фанта и тригуна в някое закътано бистро,
може пък след туй да я целуна? – старче мило, тихо и добро.
Пролет моя, моя бяла пролет, подари ми изгрева златист?
Аз съм сиво гълъбче пред полет, гукнало на вашия корниз.
3 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 11, 10 ч.