автор: zinka

Все още мога да обичам!
И дните още са ми пълни!
Наболите в снега кокичета,
привличат есенните мълнии.

Животът е корава ядка,
но мек зародишът в средата.
Покълването е загадка,
растежът – път към небесата.

А времето – лети, не спира...
Безценна е минута всяка.
На миналото се опирай,
но бъдещето не оплаквай!

Във дланите ти дреме сила,
и за калем, а и за брадва.
Но само Тя, с коси от свила
най-вече дните ти ще радва.

Все още мога да обичам!
Изпивам чашата до дъно!
Нощта звездите си съблича
и ляга като дар в съня ми...