автор: Albatros

... не зная до кога ще издържа с ужасното търпение на бивол –
да вярвам сляпо в гнусната лъжа, че всички си живеем тъй-щастливо,
оповести го даже Би-Ти-Ви – народът е доволен, сит и весел,
цял ден си пее „Карай да върви!“, дори сълзата сторил си на песен,
до лактите във кацата със мед – но нито лук мирисали, ни яли –
нас вождовете водят ни напред по своите безумни магистрали,

щом Баба Стойна даже ги заплю, картинката наистина е жалка,
ченгетата говорят с нас на „you!“, размахали ужасната си палка! –
и всеки, де що свари, ни краде с цени, със такси, данъци и глоби,
от теб, Родино, знам ли накъде? – изнесоха се два милиона роби,
да вляза в храма? – въздухът горчи, молебен за надежда да отслужа?
Когато цял един народ мълчи, на мен ми иде да крещя от ужас.

4 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 6, 15 ч.