Не съм един от тях, да си призная,
надути, балонни и превзети.
Аз греша, поправям се, мечтая,
не съм от мазна слуз и пируети.
Неудобен - истина мълвя,
мерзките я крият маскарадно,
във сърцето злоба не тая,
буревестниче не съм досадно.
Не съм със дрехата словесна,
зашита с графоманските игли,
със етикет „велик”, гротескна,
не съм от тях - поетите добри.
От завист черна не съм буден,
сламки търсещ в чуждите очета,
читателят - той нека сам цени
колко струва и тежи поета.