Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: silviqmileva
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13998

Онлайн са:
Анонимни: 445
ХуЛитери: 5
Всичко: 450

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Elling
:: Albatros
:: mariq-desislava
:: Cyriana

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2022 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазкривена от времето рамка
раздел: Поезия
автор: secret_rose

Ненадейно изгря - още помниш ли -
нашата обич.
Беше късче небе, озарено с неземна искра.
Беше цвете, спечелило битката с лошото време,
с оределите клони
и тяхната зимна игра.
Хоризонтът подмяташе сухи листа и иглички,
а през парка минавахме ние - ръка до ръка,
и макар да мълчахме,
сърцата ни чуваха всички,
тъмнината пъстрееше в ярка
и светла дъга.

Не, носталгия не е.
Рисувам си просто.
Картини.
Стъкълца от безцветна аркада в езически храм.
И понякога просто минавам, дори да подмина.
И понякога ти си край мен, тъй достатъчно сам.

* * *

Колко думи излишни пораждат вечерните клони.
И не се уморява дъждът да подрежда куплети,
от които понякога нежност ефирна се рони,
а понякога просто любим между капките светиш.


Публикувано от Administrator на 02.02.2020 @ 14:27:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.06.2022 год. / 19:21:42 часа

добави твой текст
"Разкривена от времето рамка" | Вход | 7 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Разкривена от времето рамка
от tearfly на 03.02.2020 @ 20:14:32
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова е въздействащо, Меги!
Отдадено и обично!

Клепачите ми преляха...


RE: Разкривена от времето рамка
от Sport21 на 03.02.2020 @ 12:01:01
(Профил | Изпрати бележка)
Въздействащи стихове! Докосна ме.


Re: Разкривена от времето рамка
от Marisiema на 03.02.2020 @ 08:13:44
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжно, реално и красиво! Имаш сърце на любящ човек и художник! Браво!


Re: Разкривена от времето рамка
от doktora на 02.02.2020 @ 23:44:21
(Профил | Изпрати бележка)
Не, Мег, какви патологии говориш, това е лицето на любовта в огледало напукано...()


Re: Разкривена от времето рамка
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.02.2020 @ 19:00:29
(Профил | Изпрати бележка)
ама е носталгия :)


RE: Разкривена от времето рамка
от mariq-desislava на 02.02.2020 @ 16:12:16
(Профил | Изпрати бележка)
Само той може да усети как се стопява от любов сърцето ти.{}


RE: Разкривена от времето рамка
от secret_rose на 02.02.2020 @ 18:28:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Патологии са това :))

]


Re: Разкривена от времето рамка
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 22.07.2020 @ 08:32:04
(Профил | Изпрати бележка)
" Стъкълца от безцветна аркада в езически храм"!!!!
Размекваш душата ми с начина си на писане, Меги, а тя и без това е плачлива. Нежността, която усещам в теб е направо уникална!