автор: Iokata

Здравей, капка! Да, аз също съм капка. Капчица вода в голе-е-емия океан. Сигуно, това е и причината, поради която ти не ме познаваш. Но няма значение. Затова пък аз имам какво да ти разкажа. Не обичам дългите обяснения, така че слушай ме, капка.
Плувам си, значи, някак си по течението. По топлото океанско течение заедно с множество други капки. И изведнъж започна буря. Изкачих се върху една вълна. И на самия гребен на вълната почувствах полета, но не за това искам да разкажа. Там, където падах, в следващата вълна, аз срещнах капка. Друга. Красива. И ние се сблъскахме. Тя беше прекрасна. Аз такава в целия океан не бях срещал. И за секунда ние се сляхме в едно. И това беше неописуемо приятно. Но само за секунда. После, като че ли нещо ни разсече и ние се загубихме. В океана.

Но аз не мога да кажа, че съм разсърден. Това не беше случайно. И това, което е най- важното, че в мен остана малко от нейната вода. Спиш ли, капка?