автор: Albatros

... някъде линейката пищи, сигурно за мен пищи, любима,
главната ми лекарка си ти! – и съм благодарен, че те има,
нямам нужда от диазепам, стига ми това – да си до мене,
в мен един човек ужасно сам в сънищата мои нощем стене,
стихчета реди ти на кило, и – безумец! – в сайтовете шета,
сетне се довършва със мерло – от онези, гадните ментета,

както носи градската мълва, за поет минава из квартала,
ала – да забравиш за това! – тия приказки са ала-бала,
край морето скита всеки ден, изтрезнява с третата си бира,
просто няма нищо общо с мен, аз за теб живея във Всемира! –
ти си ми спасението днес! – Бог те прати, бяла моя фея,
хайде, от линейката излез! – и ме прегърни, за да живея.

27 януарий 2020 г.
гр. Варна, 12, 30 ч.