автор: Sport21

Но... моля ви,
оставете детето да плаче!
Така и така, рецитирам бъркоч...
Стихът ми сериозен... а туй пеленаче
си иска прегръдка и истински смях.
Навярно досадно, навярно е скучно -
божествени рими да сричам в захлас
пред тази обител на хорската глуха
и мисля - хлапето е повече в час.

Тук, всички сме ревльовци, малки титани,
полазили някакси земна кора.
Плачът ни кънти... а стихът нереален
ще си свия в ковчега за път... към дома!