автор: stanina

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете.
За родителите им беше добре дошло, половината двор премина като зестра у дядо ѝ и баба ѝ, само оградата преместиха, и нивата на Криви дол. Комшиите имаха три момичета, нямаха късмет с мъжко. Скоро след Елица Роза прероди още едно, така станаха трима братя и една сестра.
Кротка и послушна растеше Елица. Първата ѝ работа, като се върне от училище, беше да премете двора и целия тротоар пред тях Чак тогава сядаше да яде, а после да пише домашните и да учи, ако не я пратеха в градината нещо да обере или скубе бурен. Добра ученичка беше, попиваше с уши всичко, което слушаше, и не ѝ тежеше. Растеше височко, слабичко момиче, с дебела руса плитка до кръста и метличини големи очи, в които потъваше всеки, който погледнеше.
- Розо, ма, отрежи му тая плитка, силиците му зима на детето, глей го какво е кльощаво! - разправяха жените на пейката пред Митреви.
- Сакън, не пипайте косата на Елица - отговаряше им Роза през смаях, но и категоричност в гласа.
След осми клас не я пуснаха да учи, макар и учителите да настояваха и държеха на своето, че момичето можеше да продължи и в шивашкия, и в гимназия.
- По цял ден се трепем по ниви и градини, трябва ни у дома, излишна ръка нямаме! - категоричен беше баща ѝ пред класния, и всичко свърши до там.
Средният ѝ брат замина в казармата, големият купи "Москвич" с ремарке. Настанаха смутни години, хората тичаха по митинги, стени падаха, светът се преобръщаше. На село беше тихо докато една вечер в кръчмата не се сбиха комунистите и новите и някой не беше хвърлил шише с бензин по плевнята на кмета и не я подпали.
Стоян спря да ходи в кръчмата, а Роза не сядаше на пейката пред Митреви, затвориха се съвсем, Страхът, че нещо лошо става и може да изгубят всичко, за което цял живот се трепят, съвсем ги изолира от всичко и всички.
Сутрин товареха стоката в "Москвича" и заедно с Елица батко ѝ я закарваше на пазара в града, дето имаха сергия. Елица продаваше на сергията по цял ден сама, редеше, вдигаше щайгите, продаваше, докато не дойдеше я братът, я бащата да прибере празните щайги и нея. Често замръкваше с последните на пазара.
- Стояне, не мой така, плащай на някой два лева дето се вика на ден да помага на момето, ще съсипете детето, ей!
- Оправно ни е момето, гледайте си вас си! - Сопваше се Стоян като някой му говореше така.
- Другите продавачи жалеха Елица и все някой се намираше да премести и нареди щайгите.
Продавачка за хубост беше тя - винаги с усмивка, поздравяваше всички, не набутваше калпава стока с другата. Като с магнит привличаше клиентите с метличинявия си дълбок поглед и русата плитка.
В събота вечер в селото имаше дискотека във физкултурния салон на училището. В неделя по обед се ходеше на пазара, и Елица я пускаха на дискотеката, но само под зоркото око на баткото. Що блусове се танциха на "Синевата" на Васко Кеца. А често идваха и от града ентусиазирани групи да свирят на живо. На опашка се редяха кой да я изпрати, но брат ѝ разгонваше всички и я прибираше само той. Половината ергени се точеха за Елица, беше от най-хубавите момичета, но Роза беше категорична:
- Мома за село нямаме! Ще ни искат и зестра, и това-онова, няма да късаме от земята! Точка!
Покрай разни зевзеци на пазара около сергията на Елица от известно време започна да се навърта и един варненец. Пристигаше с мерджана все в края на деня, с още някой, паркираше точно зад сергиите до забранителния знак, но винаги слизаше сам. Въртеше се по пет минути и друг купувач да нямаше, оглеждаше уж стоката, а очите му изтичаха по Елица. Накрая купуваше по килограм от нещо и винаги плащаше с по-едри пари без да взима ресто. Здравеняк, с кожено яке и ланци, но пък винаги избръснат и напарфюмиран.
- Еличке, мерджана ти е хвърлил мерак, ще знаеш! - почнаха да я подкачат от съседните сергии. В началото Елка не го забелязваше, докато не взеха да я сватосват, после започна да го посреща с грейнала усмивка, докато не започна да се изчервява само като чуеше как паркира. На ушите ѝ се появиха обеци със сини камъчета, които придаваха още по-голям блясък на очите ѝ, а косата през ден - на конска опашка.
Бързо стигна и до ушите на нейните и няколко поредни дни "Москвичът" започна да идва да я прибира по-рано, брат ѝ или баща ѝ заставаше отстрани, наблюдаваха го, оглеждаха с какво и кой идва и пуснаха "кучетата" да проучат кой е и какъв е.
Денят растеше, слънцето вече напичаше по лятному. Елицини първи изкараха на пазара ранното зеле, и от сутринта целият пазар се струпваше на нейната сергия. Москвичът започна да прави и обеден курс, за да смогнат, а до Елица на сергията тия дни беше ѝ баща ѝ. Много работа, много килограми минаваха през ръцете им. Баща ѝ мереше отзад на големия кантар.
Мерджана не се появяваше. Обеците на Елица някак самотно увиснаха на ушите ѝ, в очите го нямаше блясъка да ги освети.
Всяко чудо за три дни. Започнаха и други да изкарват от зелето и всичко се върна в предишния ритъм. По обед така напичаше, че рядко някой да се излъже да мине да пазарува тогава. Елица отново беше сама, сядаше на стола, подпираше ръце на сергията и четеше каквото и дадеха съседите по сергия: списания, вестници. Чичо Генчо пък ѝ даваше книжки с кръстословици, тук-таме понаписал някоя дума, и Елка, както всички я наричаха тука, много бързо ги схвана и чичо Генчо почна и за нея да купува. Някои покриваха сергиите и по два-три часа ги нямаше, но Елка нямаше къде да иде.
Един ден Москвичът дойде по обед, без стока.
- Еличке, аз ще поседя тука, ти иди се разходи към плажа - и подаде на сестра си някаква торба. Еличка впери учудено очи в него, те отново засияха, ухилена до уши скочи, обеси се на врата на брат си.
- Бате! - само успя да каже, грабна торбата от ръката му и заподскача като малко момиченце от радост.
- Хайде, хайде, отивай, под кърпата има и бански, майка ти ги сложи, и някакъв крем. Изчезвай!
- Е, Калине, сетихте се и вие, че и това дете душа носи! - не пропусна да го жегне Генчовата буля.
За няколко дена Елица направи тен и заприлича на русалка: косата ѝ стана още по-руса, очите блестеха светлосини на помургавялото красиво личице. устните добиха ярки тъмни розови очертания. Рядко се случваше някой да подмине русата плитка ида не се потопи в сияния ѝ синкав поглед.
Един следобед, тъкмо Елица се върна от плажа и москвичът замина, небето изведнъж натежа от оловни облаци, които засенчиха слънцето, отдалече се чуваха гръмотевици, Докато съберат сергиите, започна да се излива порой и град, градушката след малко спря, но дъждът не.
Така продължи да вали още няколко дена: нито силно, нито слабо. Пазарът замря.
Когато отново след няколко дена Ели застана на сергията, още от ранен следобед започна да се ослушва за Мерджана, да чуе как паркира отзад. Две седмици не го беше виждала, и тя не знаеше защо, но ѝ липсваше. И днес не дойде.
Както си мислеше на другата сутрин, пътувайки към града, че няма да го види повече, още на обяд той се появи. Появи се, защото Елица се беше навела зад сергията да реди нещо отдолу и не чу стъпки, и когато по навик вдигна глава да погледне има ли клиенти, погледът ѝ се сблъска буквално в неговия.
- Добър ден! - преди още да е проговорила, протегна две ръце към нея, едната с червена роза, а другата с пластмасова чашка кафе.
- Не знам как го пиеш, за това има и малко захар, и сметана, заповядай, русалке! По-късно следобед ще мина да купя нещо - усмихнато говореше той, а тя си мислеше как не е забравила парфюма му;
- Благодаря, заповядай! - за първи път разменяха повече от по една-две откъснати думи.
Когато на следващия ден привечер Мерджана отново дойде, на сергията стоеше брат ѝ.
- Русата продавачка няма ли я?
- Мини тука отзад, да не ни слушат хората - тихо, но твърдо отговори брат ѝ.
- Какво има?
- Ако не знаеш, русата продавачка е сестра ми. Внимавай къде пипаш да не се изгориш, още е непълнолетна. Защо я наобикаляш? Ако имаш някакви подобни намерения, забрави!
- Приятно ми е, Стойчо.
- Знаем кой си, за това те предупреждавам;
- Да съм показал неуважение? Харесвам я, не знаех, че е непълнолетна, но това няма да промени отношението ми. Ако и тя не е безразлична, няма да крия, че имам сериозни намерения. Щом знаете кой съм, разбрали сте, че не липсват хубави жени около мене, а сестра ти е повече от хубава. Ще направя както искате, няма да предприема нищо, което да я нарани.
Точно защото го бяха проучили, се страхуваха за Еличка. Имал заложна къща, чейнчбюро и не знам си още какво се спрягаше около него. Сирак, живее с майка си, завършил спортното. Още ерген, клонящ към старите. Естествено беше да се страхуват.
- Готов съм да дойда да я искам от родителите ви тогава и да говорим за годеж - продължаваше да говори Мерджана.
- Добре, чуй ме сега: лятото Елица ще работи тука, наесен ще говорим пак ако си сериозен. За сега толкова!
- Разбрахме се, до есента ще е като до сега - и стиснаха ръце по мъжки.
На село до старата къща техните бяха започнали да строят нова къща, до есента трябваше да я завършат и с втората плоча и да я покрият за зимата, а другото да довършат още един етаж и покрива. Бързаха да стегнат етажа, защото Калин стягаше сватба наесен и искаха младите да се отделят още от началото. В селото се говореше, че неговата Сашка "май" е бременна, та нямаше време за чакане, и нямаше как и къщата да завършат, и сватба наедно.
Елица можеше да почака.
Така и мина лятото: Елица на сергията, в усилните дни "Москвичът" караше стока по два пъти на ден. По едно време брат ѝ докарваше стоката сам и оставаше да продава. Питаха го къде е русалката, каза, че била болна, летен грип я тръшнал и не могла да стане от леглото. Веднага сплетоха цял роман с тоя уж грип, но истината беше, че момичето наистина се беше разболяло. Много рано сутрин, още по тъмно, докато мъжете товареха стоката, тя поливаше градината, но една нощ беше преваляло, Елица подгизна цялата и на другия ден легна болна.
Мерджана не спря да минава. Единият ден остана много учуден, като дойде привечер и нямаше никой, Буля Генчовица побърза да го осведоми, че момето е болно и батко ѝ продава и за това си тръгва по-рано. Нямаше кой да прави по два курса, защото другите бяха на новата къща. Той не спря да идва и следващите дни и като видя, че Елица се е върнала, преди да иде при нея, изтича до цветята и се появи пред нея тоя път с три рози и шоколад. Еличка се изчерви цялата и едва изломоти "Благодаря" - всички погледи от съседните сергии бяха вторачени в тях.
Така дойде и краят на септември, асортиментът доста порасна, и често следобед някой от братята беше при нея, продаваха и мереха на двата кантара. След няколко дена той се похвали, че са изляли и втората плоча и слагат дограмата и дюшемето, и почерпи всички около тях с бонбони и вафли. Бързали да покрият етажа преди да почнат дъждовете, а в края на октомври вдигали сватбата, всичко било уредено вече.
Един ден дойдоха тримата, с неговата Сашка, яка, сочна девойка, с гарвановочерна коса, спусната на вълни до налятата ѝ вече снага. Калин разтовари набързо и тръгнаха със Сашка да пазаруват из града, по обяд се върна сам, изпратил Сашка на рейса, за да може да приберат после всички щайги. Тъкмо дойде, и Мерджана цъфна:
- Здрасти, Калине!
- Здрасти! Как си?
- Бива. Аз спазих уговорката, октомври сме вече, да се уговорим кога да дойдем за Елица?
- Нека да е първата събота на ноември, че по-другата седмица вдигаме сватбата, става ли?
- Добре, става. До края на месеца и мен няма да ме има, но държа на думата си - говореше по-високо Стойчо, за да ги чува добре и Елица, а тя, навела глава, цялата поруменяла, като че ли огън я гореше.
- Еличке, натрупаха се купувачи, не виждаш ли - подвикна батко ѝ и тръгна с Мерджана към колата да го изпрати и му обясни как по-лесно да ги намерят на село.
След малко се върна сам, започна и той да продава Беше следобедното пиково време за пазара.
Следващите две седмици Елица работеше сама, Стойчо не минаваше, и дните ѝ се струваха цяла вечност. Добре, че денят започваше да се скъсява, та идваха по-късно и си тръгваха малко по-рано.
Докато дойде време и за Елица да задомят.
Стойчо пристигна в селото надвечер с две коли: с майка му, леля му, братовчед му със жената и един приятел. Оня, дето все го чакаше в колата, докато той ходеше на сергията.
Разтегнатата маса беше отрупана с всякакви мезета и салати, кани вино в двата края и безалкохолни, а гостите се бяха постарали и носеха бутилки уиски и водка и кутии шоколадови бонбони.
Не се заседяха много гостите, пък и малко пиха за разлика от домакините. Набързо се разбраха, Стойчо като каза, че са дошли за мома, не за земя, и друго не им трябва.
- Едно условие имаме обаче - стана прав с чаша в ръка баща ѝ - знаете, че момичето ни е непълнолетно, без подпис няма да ви го дадем да заживеете заедно. Другата седмица ще дойдем ние с жената в града да подпишем съгласието си пред закона. После подписвате, а сватба ако искате, и напролет може да вдигнем, но иначе не ви я даваме. На граждани много вяра нямаме!
- Елицо, стани, моето момиче, само кажи - ти съгласна ли си?
Елица бавно се надигна, като се крепеше за масата. Вратът щеше да ѝ се скърши, така беше навела глава.
- Да, тате - едва промълви;
- По-силно, да чуят всички!
- Да, тате, съгласна съм! - Твърдо извиси тоя път глас и изправи глава.
Стойчо стана, заобиколи масата, бръкна в джоба и се пресегна към Елица - закачвайки на тънкото ѝ вратле златен синджир с висулки.
Майка му се пресегна през масата с един плик:
- Дъще, да си купиш каквото искаш, тъй каза Стойчо, пък и не ти знам вкуса, заповядай!
- Целувай ръце, Елице, и на таткото ти, и на свекърва - подбутна я майка ѝ.
След малко всички станаха от масата и гостите започнаха да се здрависват с домакините и да си заотиват, докато Стойчо се уговаряше с баща ѝ кой ден да се чакат в града да ходят за подписите, а майка ѝ нареждаше да качат двата чувала и щайгата до вратника в колите, беше ги приготвила с картофи, чушки за печене и домати.
В неделята сергията остана празна. От другите цял ден приказваха какво ли е станало, от толкова време не бяха пропускали ден да не работят.
Но на по-следващия Елица отново застана зад сергията. Захладняваше, и тя беше сложила поло. На никой не му направи впечатление, само тя си знаеше, че отдолу е синджирчето и сякаш взаимно се топлеха, сърцето ѝ пърхаше като на птиче.
Съсергийниците гледаха русалката, както ѝ лепнаха прякора лятоска, сякаш я виждаха за първи път. Изведнъж беше пораснала, с навита опашка на кок ниско на тила, бляскаво ягодово червило, устните ѝ бяха като роза, а очертаните очи с молив искряха още по-сини. Като от корица на списание.


Очаквайте продължението... втора последна част