автор: Albatros

... защото ти си, тате! – моят Бог,
мълча ти на световните езици –
и всеки ден пред твоя некролог
минавам тихо – като по терлици,
за миг потъвам в погледа ти благ,
и гледам те из пустошта отвъдна,
прескачам тихо бащиния праг
с надеждицата – своя път да сбъдна,

след мен се хлопват пътните врата,
които ти скова – и ги отвори! –
където и да скитам по света,
при теб се връщам в бащините двори,
макар че вече няма за какво,
и тази нощ ти милнах некролога.
След теб по родословното дърво
съм следващият в шепите на Бога.

20 януарий2020 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.