автор: Albatros

... слънцето над зимното поле си търкаля жълтото кравайче,
в пряспа сняг с уши и опашле мърда си на припечето зайче,
върху него ястребът свисти – и, наточил тежък клюн, връхлита,
в ледния пейзаж забил пети, глух – долавяш громол на копита –
циганин със златна обеца, седнал във разбрицана каручка,

мъкне от корийката дръвца, че да стопли седмата си внучка,
покрай вкочанената река зъзнат – голи! – утринните иви,
и – ако ги милнеш в миг с ръка, сигурно ще бъдат по-щастливи,
вятърът ги стърже със ренде, и по своя дълъг друм закретал,
кой си ти? – пък и защо дойде? – пътниче през зимните полета...

19 януарий 2020 г.
гр. Варна, 11, 30 ч.