Когато вместо милваща усмивка,
яви ми се силует озъбен, космат,
душата ми отново поема на път.
Добротата е сянка е без азимут,
Духът ми ден и нощ я преследва.
Подобието ли! Да, съществуват то.
В измерение за двама едно и също.
Samanda