автор: Iony_ada

Ден първи в три стиха

Няма те.
Дори не си наоколо.
Пресякоха се нашите съдби, но ние рязко се разминахме.

Ден втори в шест стиха

Замина ти.
Неспирно и навсякъде тъга вали, вали, вали -
във гледките към Витоша и Люлин,
в квартала, стихнал в зимните прегръдки,
във нашите изгаснали прозорци, които вече празни,
един във друг се взират през нощите безлунни.

Всички останали дни в шест стиха

Далече си.
Опитвам да измина във мислите си тез стотици мили,
но винаги се сблъсквам със стените,
с които ние двама сърцата си сме обградили.
И може би е по-добре да не узная,
че твоето заето е, а ти - че моето е спряло да тупти.