автор: liulina

Избяга тя -ранената кошута,
малка като точка в мисли тъмни,
улучена в сърцето от барута,
на неговите очи безумни ...
Скри се в най-гъстата гора,
обрамчена от тръни и дървета,
за да лекува раната сама,
под лозунга „ С лъжите си да спрете!“.
Прероди се пак след време от искра,
по-горда стана след смъртта на любовта,
по-силна, по-достойна, но сама,
но без вина, но без вина ...
Понесла векове събиран гняв,
на безброй разстреляни кошути,
от този с образа двуглав,
примамил ги да вкусят от барута ...
Сега върви и сее смут,
разсича с думи като меч простори,
на всяка искрена следа тя прави път,
но бичува на двуглавия лъжливите декори!
После с мисъл бистра съзижда любовта,
възражда своята същност в образ благ,
изпраща по вятъра на лъжата пепелта,
да чуе за победата и всеки враг.