автор: fantaziq

Изпих и последната чаша любов,
която наля ми съдбата.
Ще стана от масата. Ех, живот,
какво ли ме чака нататък?..

Ще тръгна по стръмните улици пак.
Дано съм с попътния вятър!
Ще пускам трошици от сухия хляб –
за да ме върнат обратно.

Не знам колко дълго и колко далеч
ще бродя по пътища тайни,
но моля се пак да остана Човек
след хора и чувства нетрайни.

Във чашата празна ще сипя сълзи.
С горчива напитка – наздраве!
И не е любов, ако не боли,
а толкова близо е краят…

Какво ще запомня от този живот?
Дали ще е нещо огромно?
Наздраве на теб, моя Първа любов!
Пази ми сърцето…за спомен!