Дните впрегнати, годините летят,
изтърква си обувките животът,
на изпроводяк от този грешен свят
оставяш своя земен отпечатък.
Бъди безоблачен, не пий от здрача,
дарявай, ти, усмивка на света,
че облаците сиви - те са много,
а Слънцето едно на таз земя.
Усмихвай се, когато се събудиш!
Нали не я забрави сутринта?
Усмивката, тя грее с блясък чуден!
Светът нуждае се от светлина!
Че трудно е на Слънцето да грее,
самичко то да носи радостта.
Бъди усмивка цветна от дъгата!
Помагай, грей, дарявай любовта!