автор: rajsun

Нито знам докога, нито знам за какво
съм още при живите хора.
Мен Господ ме гледа с едното око,
другото го затвори.

И какви ги дробих? И какво ли могъл бих?
Мое клето сърце, замълчи.
Че от стискане палци и стискане зъби,
остана ми само да стисна очи.

Но ако някой все пак идва подире,
да знае, че съм при светулките.
Или при ония щурци, дето нищо се свирят,
ами само нагласят цигулките.