Наближава Новата година
и в ХуЛиТе-рската градина,
за да видиме, че времето лети,
но поетите не може то да умори -
иначе, дори и малко,
би било и тъжно, а и жалко.
Тържеството ни ще е балсам,
ако се подготвиме умело,
иначе ще бъда сам
с котето дебело.
Стягам струната любовна
в строй душевен
и прелиствам страница съдбовна
с ритъма вълшебен.
Всички ситуации безчовечни
на света коварен
кичим с римите сърдечни -
те са на камион, от ХуЛи претоварен.
И сега сериозно казвам -
мигът тържествен е чудесен:
за неговата подготова ви разказвам,
за да потече чрез песен.
Всеки нещо да направи,
може и проблеми да посочи -
питиета и мезета да добави,
настроението умело да насочи.
Нека да ни мислят за наивни
с нашите любовни песни,
но чрез тях сме продуктивни
с мигове житейски - лесни.
Да огледаме вините
и какви проблеми раждат,
за да може новините
да не ни досаждат.
Нещо да не се забрави -
пожеланията да са готови,
само барманът се бави,
но го виждам - има чаши нови.
"Любов", "вълшебство" и "приятелство" -
нека да ги пазим,
но не от арсенала за ласкателство
и затова сърцата трябва да предпазим
от любовния проблем на мъка,
която в стиховете ни бълбука
от реалната разлъка,
за да очертае черна скука.
Радостта на младостта
в ХуЛиТе-рските души бушува
и, в стихове открили сладостта,
нека в празника да ни вълнува!
Публикувано от hixxtam на 27.12.2004 @ 18:14:17