автор: liulina

Да, да ама не.
Случилото се съвсем не доведе до тази развръзка.
След като Майро внесе мъртвият вълк и го просна на пода, Марта се развика:
- Ей, я да разкараш това мъртво, вмирисано животно от къщата на баба ми и да те няма, нагъл тип такъв.
- Марта, какво ти става? – попита баба и
- Как какво. Баща му е убил този вълк , нали Майро ми разказа преди да вляза, че баща му е ловец. Опитва се да ни впечатли, бабо не виждаш ли?
- Ами, Майро вярно ми носи лекарства и храна, но често изчезва ту някоя кокошка, ту пет лева, ту десет яйца примерно. Аз си затварям очите, заради услугите, които върши за мен. Все пак според мен не е способен да излъже чак толкова, нали чухме ръмженето и боричкането от вън.
- Слушай баба си червена шапчице ...- подхвърли подигравателно Майро.
- Няма начин, когато Майро влезе видях сянката на друг по-възрастен човек да се отдалечава и видях как Майро му вдигна палец, все едно е успял в нещо. Не забравяй бабо, че при моята професия са важни детайлите, нали Майро?
- Хвана ме червена шапчице ...
- Хайде сега, вън от къщата на баба ми.
Тя хлопна вратата, след него. Чувстваше се удовлетворена от постъпката си. Двете с бабата съвсем забравиха, че е нова година, когато чуха стария часовник с кукувичка да отброява 00:00 часа. Марта отвори шампанското и двете си пожелаха да изпълнят новата година със здраве и късмет. Марта прибра масата и помогна на баба си отново до си легне в леглото. После огаси осветлението и тя легна на старата продънена кушетка в ъгъла. Нещо не и позволяваше да заспи, имаше чувството, че две очи я следят от прозореца. Цяла нощ се въртя, а навън сякаш имаше виелица и клоните на крушата се удряха в стъклото на прозореца. Заспа на сутринта и се събуди по обяд. Баба и я нямаше в леглото. Нямаше я и в къщата. Печката беше угаснала. Марта се притесни и излезе на двора, където видя поне четири вида следи. Баба и нямаше телефон, а нейният джи ес ем нямаше покритие. Тя все пак проследи стъпките в преспите и стигна до къщата на Майро. Ще не ще почука на вратата му. От вътре се чуваше гълчава.Вратата и отвори стар прегърбен човек, който и напомняше леко на Майро.
- Да сте виждали баба ми? – попита Марта
- Да, тук е баба ти, заповядай Марта, аз съм бащата на Майро, приятно ми е, казвам се Вълкан!
- Марта, ела приближи си. – Баба и седеше с още поне пет шест жени около масата и правеха нещо с ръце, но от вратта тя не можеше да види какво точно правят. Когато се приближи и видя, че дерат едно диво прасе и го разфасоват на котлети и карантия.
-Бабо , какво правиш тук? Нали си болна, трябва да си лежиш у дома, хайде да се прибираме. – каза и загрижено Марта, опитвайки се да забрави кървищата на масата.
- Не се тревожи чедо, помагам на чичо ти Вълкан, довечера ще готвим диво прасе и ти можеш да се гостиш. – каза баба и.
- Бабо, но то минало ли е ветеринарен контрол, сигурна ли си, че е здраво?
- Ти пък, тук си ги ядем така от години, какъв контрол милата ми...
- Бабо, моля те не постъпвай така неразумно, хайде да се прибираме в къщи и остави с тази работа да се оправят другите. Ако е заради мен, аз такова чудо няма да вкуся. Баба и каза:
- Дъще, ти върви, аз ще дойда после.
Марта тръгна макар и озадачена от поведението на баба си. На вратата се сблъска с Майро, който я гледаше като хищник плячката си:
- Ей червена шапчице, тук си имаме свой правила. – каза го и се засмя някак кръвожадно.
Марта се усъмни в цялата тази ситуация. Тя се прибра в къщата и намери място от където да се свърже с майка си и да и разкаже, онова, което и се е случило. Попита я, дали наистина имат такава стара традиция след лов. Майка и отрече и каза, че там действително става нещо странно.
- Марта маме, намери дърваря, той живее накрая на селото, той е свестен човек и ще ти помогне да разплетеш тази загадка.
- Добре мамо, обичам те!
- Аз също е обичам, пази се!
Марта едва запали колата за да стигне на края на селото където трябваше да намери дърваря. Вместо стария дървар на вратата се появи един млад момък, който се представи като негов син.
- Здравей, аз съм Марта, дъщеря съм на Мая, която пък е дъщеря на баба Юлия, сещаш ли се?
- Да, сещам се. За какво те праща леля Мая?
- Ами заради странен случай с баба и дране на диво прасе в къщата на чичо Вълкан.
- М да, това наистина е проблем. Щом се е стигнало до там ...- промърмори си момъкът и хвана топора. Облече си нещо като шуба и хукна към гората.
- Къде отиваш Батири? – Марта реши, че в Белица всички имат странни тюркски имена.
- Ами отивам да търся баща си.
- Защо, какво те притесни в моя разказ?
- Баба ти върши това, което върши под заплаха. Майро и шайката му койоти отдавна тормозят селото.
- С какво я заплашват Батири?
- Сигурно, че ще причинят нещо на теб Марта. Важното е сега да намерим баща ми и местният поп, защото това са единствените читави мъже тук.
- Интересно ми е, какво означава името Батири?
- Означава Герой, от тюркски. Баща ми е решил, че е подходящо да ме кръсти така, защото майка ми ме е родила в гората с помощта на селската акушерка.
- Интересно, наистина интересно. – каза Марта
- Да, но сега е по-важното да разберем какво са намислили.
Марта и Батири намериха дърваря и попа и се промъкнаха зад къщата на Майро и Вълкан. През прозореца се разкриваше странна гледка. Майро събираше готовите парчета месо опаковаше ги и им слагаше етикети, които от това разстояние не можеше да се види какви са. После ги натовари на една щайга и ги качи в аудито. Марта и Батири се качиха в колата и, и го проследиха до селския магазин, където Майро подаде щайгата и взе пари на ръка. Марта влезе след него в магазина и видя етикети на известна компания производител на месо. Попита собственика на магазина:
- Кой ви докарва това месо?
- Един доставчик на фирмата, той всяка седмица ми кара свинското.
- Имали ли сте проблеми с клиенти заради това месо?
- Не знам, но често хората се оплакват от стомах в наше село и лежат в Пловдив в болницата. Не знам дали е от месото или има друг проблем.
- Благодаря!
Марта излезе от бакалията и разказа на Батири това, което и каза бакалинът. След като знаеха каква е далаверата от месото, Марта знаеше къде да се обади. Тя се свърза с БАБХ и подаде сигнал. Само не из стана ясно, защо замесват и бабите от селото в тази игра. Батири предположи:
- Ако и те са замесени, никоя от тях няма да натопи Майро и ловната дружинка. Така си връзват гащите.
- Да, много добре разсъждаваш Батири. – Марта се впечатли от бързата му мисъл.
- Ами аз всъщност съм полицай. Работя в Пловдив и сега като разнищихме този случай ще докладвам в районното.
Без повече да се занимават, Батири се свърза с районното и подаде доклад. Марта остана още няколко дни. При следващия лов, когато отново завербуваха майка и. Те с Батири извикаха две патрулки. След като се видя, че Майро продава дивото месо в бакалията с фалшив етикат, го закопчаха и него и цялата шайка койоти. Марта свидетелства и ги задържаха за пет години в затвора.
- Благодаря ти чедо, че ни оттърва от тези престъпници! –каза баба и и я разцелува.
- За нищо бабо, благодари на Батири, той свърши основната работа.
Марта и Батири продължиха да общуват и между тях възникна истинско приятелство, което прерастна в любов. Двамата се ожениха и заживяха щастливо в гр. Пловдив. Марта завърши право и стана прокурор.