автор: plams

(Горска пътека, отстрани паднало дърво. Единичка си поправя тоалета, пее:)
Аз съм просто Единичка,
И съм сал една – едничка,
От числата съм родена,
За числата съм сгодена.

(Отдолу се задава замислен Умчо, с „Математика“ в ръка.)
Умчо: Здравей Единичке. За къде се стягаш?
Единичка: Здравей Умчо. Ще ме вкарват във компютър. Затова си сменям шрифта. А ти, защо си тъй замислен?
Умчо: Ох, имам да решавам аз задача, но с числа по – големи, а ти си само Единичка.
Единичка: Аз число съм първо на земята, от мене чрез броене целите числа са наредени. За начало нека видим как по математика въобще си. Ето моята задачка:
„Кацнали са яребички три на едно дърво. Гръмнал горски и една от тях убил. Колко живи, останали са на дървото?“
Умчо: Е, това е лесно. Три минус единичка прави точно две.
Единичка: Така ли? Нека проверим (пляска с ръце).
(“Влитат” три деца, пеят и играят, накрая сядат на дървото. Единичка подава детска пушка на Умчо.)
Единичка: Хайде, стреляй Умчо!
(Умчо натиска спусъка. Извикват всички „Па!“. Едно от децата пада “простреляно”, а другите “отлитат” с „фъррр“...)
Единичка: Е, колко останали са живи на дървото?
Умчо: Ами нула…
Единичка: Виждаш Умчо, условието неразбрано накъде те води. Търсят живи не в небесата, а тук, на дървото, на земята. А пък нашта яребичка дори не е ранена, тя е само зашеметена. (Пляска с ръце, „влитат“ двете яребички и си прибират другарчето.)

Единичка: Кажи сега своята задача.
Умчо (чете от математиката): „Сено. Коза изяжда го за десет дена. Но два дена фермер давал и на кон. И виждаш ли, за шест от дните свършила храната. Колко време тревата ще изтрае, ако само коня я нападне?“
Единичка: И какво е трудното на таз задачка?
Умчо: Коза и кон, впрегнати в едно - сякаш заедно орали. Никак те не се разделят.
Единичка: В началото защо ще ги делиш? Коза и кон, един е козокон.
Умчо: Ха-ха-ха, па такова звере нийде нема.
Единичка: Нек да видим дали нема (пляска с ръце).
(Влизат две деца хванати под ръка гръб в гръб. Едното дете е с маска на коза, другото – на кон. Завъртат се , танцуват.)
Умчо: Ох, от смях ще си умра. С две глави, може ли тоз козокон, тревица да пасе? И е без опашка!
(Децата се навеждат напред - назад, но не се получава.)
Единичка: В мисленето може. На числата не им пречи. Ето, пън четирикрак (посочва парче дърво, наподобяващо малко столче) , ако пламък го обхване той на прах ще стане, но четири ще си остане.
Умчо: Хм, и нататък.
Единичка: Този козокон, от шест дни, два дни е ял. Но колко и трябва на козата сама тревата да оправи?
Умчо: Десет дена.
Единичка: Коза сама е яла, после два дни включил се е кон, а времето с четири дни е намаляло. (Пише на дъската: 10 - 6 = 4)
Умчо: А-а, загрях. От козата, двойно повече изяжда кон.
Единичка: Следователно...
Умчо: На две делено десет прави точно пет. (Дописва 10 : 2 = 5) Пет дена сеното ще изтрае, ако само коня го подхване.
Единичка: А пък ний задачата решихме.
Умчо: Ех Единичке, що не станеш ученичка, че до мене да седиш, все така да ми подсказваш.
Единичка: Няма как. По - добре на Маша да помогнем, че е доста затруднена (пляска с ръце, двамата сядат на дървото).

(От двете страни на пътеката се задават Маша и Мечо с кошници в ръка. Маша яде ябълка.)
Мечо: Здравей Маша. Какво ти в кошницата носиш?
Маша: Здрасти Мечо. Ябълки за мама. Ама дотук една изядох.
Мечо: Така ли? Че и аз ябълки нося. Ах, колко хубави са твойте! Хайде да си разменим. Вземи половината от моите. (Прехвърля ябълки в кошницата на Маша.)
Маша: А-а, и твоите ги бива. Я да видим? (Изяжда още една от кошницата си.) Ой, че вкусно! Добре, ето и от моите четири. (Прехвърля четири ябълки в кошницата на Мечо.)
Мечо: Благодаря! С добро сърце си Маша!
(В този момент Маша забелязва Умчо и Единичка.)
Маша към Умчо и Единичка: Я кого виждам, приятели здравейте. Почерпете се и Вий. (Умчо и Единичка вземат по една от Машините ябълки и благодарят.)
Маша: Леле, ами сега! Забравих колко имала съм отначало, а пък баба ми поръча да ги помня, че колкото съм наберяла, толкоз левчета ще ми дадяла. Една изядох, после ти ми даде, после пак ядох, после аз Ви дадох. Ох, съвсем се опетлах. Мечо, колко бяха твойте?
Мечо: Не, аз такива работи не помня (почесва се). Да-а, свършихме я като кучето на нивата. Ама виж (гледа и брои наум в кошниците), имаме по равно Tи и Аз. Не може ли това да ти помогне? Задачата реши!
Маша: Ох, в математиката никак ме не бива. Нещастна Аз! Какво да правя? (Плаче.)
Намесва се Умчо: Да помислиш! Две си изяла, още две на нас си дала и на Мечо още четири. Останали са колкото при Мечо – неговата половинка плюс твоята четворка. Но Мечовата половина и при теб я има, тя след туй дошла е, следователно се анулира. Значи за остатък вземаш обратно своята четворка и получаваш за начало (пише на дъската:
4 + 2 + 1 + 4 + 1 = 12).
Маша: Благодаря ти Умчо. Инак, без парички щях да си остана за Празника на Мама.

Умчо: А аз, благодаря на Вълшебницата – Единица (Единицата – Царица), че вярата в числата ми възвърна.
Единичка: Мили мои, без учене и труд нищо се не получава. Добре е, когато има кой да ти помогне. Но кога останеш сам, кой в главата да налее? А сега, да си вървим по пътя, че работа ни чака.

Край