По пътища, пъртини, магистрали
Тя идва старата да подмени.
И в този час в небесните централи,
и календара стар да ни смени.
И земното ни време с нова сила
да влиза смело от сезон в сезон.
Земята пак- задъхана и мила,
да вози всички в този небосклон.
В тържествен час в душата ни да влезе,
за да пораснем всички до един.
И злото от душата да излезе,
за да живеем под един аршин.
За да изгрее, като ново слънце-
нощта да стане бяла, като ден.
Да има във гнездата топло зрънце-
светът да бъде в нея променен.
И този свят във ръст да се изправи.
Напред във Космоса да полети.
Войната лоша в мир да я направи
и красотата зло да победи!