автор: veniamin

Душата на древното живее високо.
Като привлечени орбити
се изкачваме към скалите,
сякаш по-плътни от земната плът.
И третото око се взира в нас.
То ни води по стълбите,
по които вървим към небето,
към автографите, които прадедите
са изсекли дълбоко в камъка
и яйцето, което изглежда
родено от всичко,
към слънцето, което не изпарява
водата от вълшебно светилище...

И така, огрени от залез, разбираме,
че ако разперим ръцете си,
сянката на бога ще ни приюти.