Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: PetiaDilova
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14158

Онлайн са:
Анонимни: 253
ХуЛитери: 1
Всичко: 254

Онлайн сега:
:: PetiaDilova

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСъвременна приказка за Червената шапчица
раздел: Приказки
автор: liulina

Тя се облече и взе омесената от нея питка и бурканът със сладко от ягоди, което сама беше направила. Нямаше търпение да види баба си.
Баба и живееше в Родопите в една къщичка на сред гората. Майка и я видя как е тръгнала да излиза и и подаде червеното палто и плетената от баба и червена шапка с думите:
- Мила, в София може да ти е по-топло, но в балкана си е студено. Искам да се пазиш и да внимаваш как шофираш. Там няма пътища и може да е затрупано от сняг. Обещай ми да бъдеш внимателна.
- Обещавам мамо! – Марта я достраша малко като си представи безлюдна затрупана пътека и тя сама с колата, но все пак тръгна. Желанието и да занесе на баба си това, което сама беше приготвила беше по-силно от страха от опасността. Зави с кърпа питката и постави бурканчето със сладко в кутия. Взе си сака с багаж и отнесе всичко към гаража. Колата и не беше кой знае какво Fiat Panda 4×4 (фиат панда 4х4) сив метлик, но беше добра в дълбок сняг. Запали и тръгна, помаха на майка си, която се показа от терасата на третият етаж на тухлената кооперация в която живееха в Редута. Селото цел на нейното пътуване беше Белица, село в Южна България. Като човек потърси в интернет, ще намери следната информация „То се намира в община Лъки, област Пловдив.Според местните фолклорни легенди, то носи името на девойката Белиша, която дава живота си по време на османската власт, за да съхрани чисти своята вяра, моминство и род. Селото е разположено на левия бряг на река Беличенска, между ридовете Градище и Крушевска планина.В близост до селото се намира Държавната дивечовъдна станция „Кормисош” и ловната резиденция на Тодор Живков.“ Все пак не беше чак толкова забутано имаше си път до там. Марта реши, че като мине през Пловдив ще може да зареди и да си купи още необходими неща ако е забравила нещо. Самата тя цял живот страдаше от ниско самочувствие, разсеяност и добродудшие. Това винаги играеше лоша роля в живота и, защото от прекалената си доверчивост беше приела в живота си хора, които постоянно я нараняваха. Мнението на приятелите и беше, че тя е приела ролята на жертва и не може да ес измъкне от нея.
Пътят до Пловдив беше хубав, Е80 международен път, част от европейската пътна мрежа. Нямаше кой знае какви опаквания, освен, че от време на време някои неразумни шофьори изпреварваха с висока скорост. Марта си беше пуснала любимата си музика, албумът на Боб Синклер и си тананикаше Лятна лунна светлина, когато един простак с червено ауди 80 за малко не отнесе бронята и. Мина покрай нея с много висока скорост и я изпревари на забранен за изпреварване участък с двойна непрекъсната линия, където на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. Тя се уплаши, но се зарадва, че нямаше последствия нито за нея нито за колата. После си каза, че някой ден онзи ще разбере по трудния начин, че така не се шофира. Пътят я водеше все по-близо до Пловдив, оставаше и да слезе на ул.Гладстон. Ето вече завиваше към Кауфланд и паркира за да си вземе вода и една хубава бутилка шампанско. Все пак беше решила да празнува нова година с баба си. Онзи с Аудито също паркира до нея, но точно така, че тя да не може да излезе от колата си. Тя му направи знак да се помести. Той и се ухили нагло. Дебелака му с дебелак, но с чаровна усмивка. Тя излезе от другата врата и заключи колата. Той и взе количката под носа. Тя се направи, че не и пука. Той се обърна и пак и се ухили нагло. Тя взе друга количка и влезе правейки се, че не го отразява. Той обаче не престана, движеше се покрай нея и леко побутваше количката и. Тя не издържа:
- Господине ще престанете ли да се бутате в мен.
- Много обичам раздразнени, ниски, кльощави,рижи госпожици със зелени очи,чипи нослета с лунички, които носят червени шапки... – каза го и се засмя гръмко.
- Ако обичате оставете ме на мира. – Марта цялата се изчерви, защото хората се обърнаха да ги гледат, стана и неловко.
Той обаче се приближи до ухото и и прошепна:
- Обичам да ги хапвам бавно и по френски. – след, което се отдръпна рязко и тя се засрами, защото това я подмокри.
Смутена забърза напред, озадачена от собствената си реакция. Обаче наглият тип с права щръкнала коса, големи кафяви очи и трапчинки продължаваше да върви след нея и да и лъха на пот и някакъв евтин парфюм. Тя избра все пак шампанското и една кутия хубави шоколадови бонбони. Взе си и вода пет литра минерална. Реши, че баба и катое болна може да няма нищо за хапване, за това накупи и сирене, кашкавал, пиле, зеленчуци и разни други дребни подправки. Почти беше забравила за наглия тип, когато той се изпречи пред нея и каза подавайки ръка:
- Примирие! Името ми е Майро Байбури приятно ми е!
- Интересно име имате, не е българско...- възкликна Марта нетипично невъзпитано от нейна страна.
- Всъщност баща ми изучавал древни езици и ме е кръстил от персийски Майро, което означава див, а Байбури е от тюркски и буквално означава Господин вълк. Така, че буквално името ми означава Див господин вълк, да бъдем точни. Вашето име какво е, червена шапчице?
- Извинете ме, казвам се Марта, но не казвам, че ми е приятно, въпреки, че ме изненадахте с познанията си.
- Къде отивате Марта?
- Отивам при баба за нова година, защото е болна.
- Да не и носиш питка и сладко ... – Майро се засмя, защото цялата история започна много да прилича на приказката за червената шапчица
- Всъщност да, точно това нося ...- Марта още повече се смути.
После някак си се усети, че разговаря прекалено дълго с този нагъл тип и му каза повече от колкото и се искаше. Все пак, точно от тази си черта се опитваше да се оттърве. Това, че учеше право и , че предишният и приятел беше тотален развратник и лошо момче, което я ревнуваше от въздуха и беше достатъчна обеца на ухото.
Той обаче продължи да върви до нея и след нея на касата. Подвиквайки и:
- Ехо рижа принцесо, в гората при рижите катерички ли отивате ...
- Тя се правеше на глуха и побърза да закара продуктите до колата си. Качи ги криво ляво в багажника и се качи бързо в колата. Майро я засече отново и натисна клаксона. Тя изчака да излезе на пътя и се надяваше повече да не го срещне. Вече беше на републикански път IIІ-8611 е третокласен път, който още 6 километра и половина я водеше точно пред къщата на баба и, когато наглият Майро я изпревари и пресече пътя и. Тя спря, но не искаше да му отваря прозореца.Все пак той почна да и прави смешки, като се правеше на маймуна и тя се усмихна и свали стъклото:
- Да не би и ти да си в Белица?
- За жалост. – каза Марта – явно няма оттърване от теб Майро
- Не, няма, аз също имам къща тук и отивам да видя баща си, който е ловец и в момента са някъде в гората на лов.
- Защо ми казваш всичко това, хич не ме интересува?
- Марта, Марта, ах каква си сладка ядосана...- захили се Майро и се качи в колата си, правейки и път.
Тя пристигна пред къщата на баба си, оказа се, че неговата е съседната. Свали багажа и с цялата тази тежест тръгна към портата. Майро се подхилкваше и не и предложи помощ.
Дворчето беше затрупано със сняг. Личеше си, че никой на поддържа нищо. Тя влезе през дървената схлупена портица и се наложи да се прокарва път през снега до къщата. Похлопа на вратата и като никой не и отвори я натисна и вратата сама се отвори. Вътре гореше слаб огън в металната печка с комин, а баба и лежеше на леглото и се провикна с хриптящ глас:
- Кой е? Марта ти ли си?
- Аз съм бабичко, нося ти нещичко за хапване, ей сегичка ще направя пилешка супичка и топъл чай. Ти как си?
- Нямам с какво да те посрещна, добре си се сетила. Нещо ме налегна настинка и не мога да стана от леглото.
- Не се тревожи, ей сега ще се погрижа за теб. Нося ти и питка месена от мен и бурканче сладко от ягоди, което пак аз съм направила.Исках да се похваля първо на теб.
- Милата ми.
- Кой ти помага тук, как ли се оправяш сама?
- Има един момък, много му знае устата, но вие като деца си играехте. Помниш ли Майро?
- Пак ли този....
- Срещнали сте се значи.
- Да, много невъзпинат тип
- Да, но ми носи водица, пазарува ми и ми купува лекарства. Мил е по душа.Малко е невъзпитан дивак, но пък е добър човек.
- Ами за дивак, който си живее на село така е. – изплъзна се от устата на Марта
- Не,не, тойе живял и в София, бил е адвокат, обаче след някаква престрелка между мафиоти в която го раняват в крака, той се отказва от професията си и сега живее тук, казва, че се чувства волен.
- Ето от къде идва дар словото и дълбоката му мисъл ...
- Я, ти да не би да си го харесала?
- А, не, в никакъв случай. – Марта изведнъж осъзна, че баба и най-вероятно е права, но не искаше изобщо да се признае нещо такова.
Тя запретна ръкави и направи набързо салата, супа и чай. Наряза сирена и подреди старата дъбова маса, така както скоро никой не я беше подреждал. Сложи още дърва в печката и стана приятно и топло. Помогна на баба си да се изправи и я сложи да седне до масата. Сипа по чаша чай. Имаше време за шампанското, още нямаше 22 часа. Хапнаха и побъбриха. Изведнъж до вратата се чу ръмжене, после още веднъж и още веднъж. После се чу боричкане и гърмеж от пушка. После някой почука на вратата и двете жени се приближиха и отвориха със страх.
- Ето ви един дивчо ви носи истински вълк. Този хубавец искаше да се гости с бабата и червената шапчица ... – каза ухилен Майро и хвърли мъртвият вълк на пода.
- Добро момче си ти Майро, остани при нас, Марта е сготвила има и за теб.
Докато Марта реагира и той вече беше взел един стол и седеше край масата.
Тя нямаше къде да ходи сипа му супа и му сложи от питката. Майро започна да се храни , сякаш не беше ял три дена. Марта гледаше тази настървеност като хипнотизирана.
- Значи с теб сме колеги се оказа?
- Как така колеги, да не си адвокат?
- Всъщност все още завършвам право.
- Много добре, но не ставай адвокат, аз лично не ти препоръчвам. Водя още някое и друго дело, но вече избягвам да съм в голямата игра, доста е рисковано.
- Е, аз мислех да се готвя за прокурор.
- Чудесно.
Марта и Майро започнаха доста интересен професионален и детайлен разговор в, който тя разбра по какви причини Майро се е отказал от професията си. За малко да забравят, че настъпва новата година. Баба ги подсети и те отвориха шампанското. После Майро се наведе и я целуна. Марта не очакваше, но отговори на целувката му.
След шест месеца се ожениха, а след година тя роди първородния му син. Стана прокурор, а той все така водеше само безопасни дела. Край!


Публикувано от Administrator на 01.01.2020 @ 14:11:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   liulina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Сюжет за една реклама
автор: LeoBedrosian
1093 четения | оценка 5

показвания 67890
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Съвременна приказка за Червената шапчица" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.